“Аз не плача... само ти се струва - прашинка влезе в лявото око.
Наистина! Не се преструвам.Аз рядко плача, пък и за какво.
Затуй, че си съвсем безчувствен - не! - нямаш никаква вина!

Идва време,когато някой спира да ти липсва...но не защото не го обичаш, а защото си свикнал него вече да го няма..!

Радвам се , че срещнах толкова много боклуци в живота си, именно те ми показаха каква не трябва да бъда!

Знаеш ли колко пъти поглеждах към звездите и си мислех за теб. Знаеш ли колко много пъти исках да бъдеш до мен когато гледам звездите. Аз все още седя и гледам звездите. Знам, че никога няма да се сетиш за мен, знам, че никога няма да се...

Колко е студено...Мразя студа! Само нощната мъгла знае колко сълзи се разпиляха за един миг.Искам да ти кажа колко те обичам и колко важен си ти за мен... дори сега, когато те няма. Искам да бъда до теб, където и да си. Искам да ме обича...